Не сме в протест. В революция сме.

Коментар на Евгений Дайнов:

Има чудесен американски въпрос към всеприиждащото битие: What just happened? ("Какво стана?"). Този въпрос е добил силата на меме, тъй като е кратък, точно насочен и дава възможност за ясни и точни отговори.

Протестът на 1 декември: What just happened?

Краткият отговор: всички твърдения, които приемахме за верни до вечерта на 1 декември, вече не бяха верни на следващата сутрин. А не бяха верни, тъй като наблюдаваната действителност, към която се отнасят тези твърдения, промени природата си. Протестът се превърна в революция.

Каква е разликата? Протестите настояват някакво отделно нещо да се случи или някакво случващо се нещо да престане да се случва. Пример са протестите за освобождаването на Благомир Коцев, които престанаха в момента, в който той беше пуснат от ареста. Още на протеста от 26-и ноември беше ясно, че той не е само за бюджета, както и че оттеглянето му няма да прибере хората у дома. Напротив, (поне) утроил се като посещаемост и разгърнал се в цялата страна протестът се превърна в революция: в искане за късане на сегашния обществен договор и за съставянето на нов, който да бъде прилаган от различни от досегашните хора.

Като никога досега, всичките ми студенти бяха и на двата протеста и то без аз да ги подкокоросвам. В дните след големия протест - вторник и сряда - обсъждах с тях въпроса, какво се случи. Ето какво ми отговориха:

Да се сложи край на несправедливостта и отчуждението

Доста бързо се съгласихме, че тъй като те не искат да се промени едно нещо, те няма да се приберат по домовете си. Те искат да се промени всичко, в което са израснали. Накратко: наглото, крадливо и отвързало се от всякакъв контрол управление да стане прилично, честно и подконтролно (accountable - говорим си на смесица от езици, тъй като те с лекота плуват из лингвистичните води, в които техните родители предимно потъваха).

Към момента на дискусията те бяха вече достатъчно чели, мислили и писали, та да можем да облечем анализа си в одеждите на политическата философия.

От Джон Лок и Декларацията на независимостта изведоха основата на протеста си:

"Когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност."

Според студентите те друго освен дълъг низ от злоупотреби и грабителства не помнят и затова искат да ги прекъснат, за да не попаднат под властта на деспотизъм. И оттук - исканият нов обществен договор изключва злоупотреби, грабителства и деспотично управление. Иска се порядъчност, честност и демократичност.

От Адам Смит студентите изведоха значението на справедливостта за съществуването на общество:

"Справедливостта... е основната носеща греда, върху която се крепи цялата конструкция. Ако бъде премахната, то огромната, необятна тъкан на човешкото общество... на мига ще се разпадне на атоми."

Именно липсата на справедливост според студентите е причината техният живот досега да е преминавал в общество, обзето от хаос и отчуждение. Отново от Смит черпят легитимацията за своето излизане на улицата: "Всяка поява на несправедливост... всява тревога в гражданина и той хуква да спре нейния напредък, който бързо ще му отнеме всяко нещо, което той цени."

Свята и чиста република, какъвто е и заветът на Левски

Именно това се случва в момента, в който протестът прераства в искането за нов обществен договор: хората хукват да спират напредъка на несправедливостта. Оттук и искането идният обществен договор да възстанови справедливостта, за да може изобщо да живеем в общество.

От Васил Левски студентите бяха разбрали, че Републиката не е просто конструкция от закони и правила. Тя е морално явление, затова е "чиста". Ако не бъде обитавана от морални субекти, тя не може да се случи. Оттук искането новият обществен договор да направи така, че Републиката да бъде управлявана и дори всекидневно менажирана на всички нива от морални, прилични, почтени представители на гражданите.

Пак от Левски студентите бяха взели положението, че свободата не е просто индивидуално право, а и общ дълг - не можеш ти да бъдеш свободен, ако не се бориш и за свободата на другите. Оттук и искането новият обществен договор да има в основата си свободата, схващана като всеобщо явление.

Има ли революцията шанс за успех?

Не сме в протест, който да спре при удовлетворяване на исканията. В революция сме. Иска се нов обществен договор, който във всичко е различен от сегашния. Договор, основан върху прекратяване на злоупотребите и на деспотичното управление, порядъчност, честност и демократичност, както и върху въвеждането на морала, справедливостта и свободата като реални, овластени, всекидневно функциониращи принципи на Републиката.

Това за България не е новост. Правили сме го - през 1989-90-та, през 1996-7-ма и частично през 2020-та. Не е чудо невиждано. Знаем как се прави. С навлизането на новото поколение - и с включването на градовете извън София в революцията (младите искрено не разбират заклинанието "София не е България") имаме сериозни шансове за успех.